Благодарение на монахините от Княжевския манастир военният музей вече съхранява копие на Самарското знаме

По време на Руско-турската Освободителна война - 1877-1878 г., Самарското знаме е поверено на Трета опълченска дружина с командир подполковник Калитин, знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва в боевете при Стара Загора, в отбраната на Шипка и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша - 9 януари 1878 г. Самарското знаме е единственото бойно знаме, наградено с орден "За храброст" I степен.

Националният военноисторически музей получи като подарък петото копие на Самарското знаме. По повод изработването и подаряването на петото копие в. Българска армия проведе интервю с директора на Националния военноисторически музей полковник от резерва Петко Йотов.

Близо две години знамето е изработвано от монахини в Княжевския девическия манастир "Покров на Пресвета Богородица". Те са набавили материали и от чужбина и искали всичко да бъде оригинално.

Оригиналът на Самарското знаме се съхранява във Военноисторическия музей в специален шкаф, при специална температура и подходяща влажност. То е тук от 1946 г., преди това от 1881 до 1946 г. се е съхранявало в царския дворец в София. През 1958 г. са изработени първите две копия - едното, както вече казах - за съветския музей, а второто за нашия военен музей. През 1960 г. Самарското знаме е изпратено в Москва за реставрация, а през 1978 г. е направено последното копие - в реставрационно ателие на Националния военноисторически музей, под ръководството на художника реставратор Михаил Малецки, който рисува иконите.

Оригиналът е бил изработен от монахини от местния манастир в град Самара. Използван е тънък копринен плат. Иконите на Иверската Света Богородица и на Светите братя - покровителите на Европа - Кирил и Методий са рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Евстатиевич Симаков. Размерът е 1,85х1,90 м. Сребърната пика във византийски стил е изработена по проект на граф Рошфор. На 18 май 1877 г. - на тържествена церемония в Плоещ самарското знаме е връчено на Българското опълчение от делегация на гр. Самара - Ефим Тимофеевич Кожевников и Пьотр Владимирович Алабин.

Настоящото пето копие ще бъде изложено в музея, а третото, което в момента е в експозицията, ще бъде предоставено на Националната гвардейска част за участие в зари и различни церемонии и чествания. Едно копие има в музея на Въоръжените сили на СССР, едно - в Старозагорския исторически музей и едно копие има в българския манастир Зограф в Св. Гора, което им е подарено от президента Георги Първанов през 2004 г. при посещението му в Светата обител.

"Получи се наистина може би най-най-красивото копие на Самарското знаме. Не говоря само за красотата, говоря за това, че тези монахини, тези свети български жени вложиха наистина част от сърцата си в това знаме.

Гордеем се, че отново имаме две копия на това свято знаме и това дава възможност Самарското знаме отново да участва в зарята, а в същото време да бъде постоянно и в тематичната експозиция за Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Прави чест на този манастир и на монахините, че са изработили това прекрасно копие на Самарското знаме.", казва п-к Йотов.

Може би по-малко известен фактът е, че знамето е заковано със златни гвоздеи за дръжката. Последният гвоздей заковал старият български войвода дядо Цеко Петков, водил чета над 30 години в Троянския Балкан. След като заковал златния гвоздей в дръжката, със свален калпак и очи към небето той произнесъл заветните думи - "Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие". Мощно "ура" и хвърляне на шапки и калпаци последвали думите на поборника. Това е началото на пътя на святото Самарско знаме.

Разговора води Венцислав Жеков