Прочутата изпълнителка на "Една българска роза" е живяла в Княжево

Няма българин, който да не е чувал песента "Една българска роза", обявена от Българското национално радио за песен на миналото столетие. Неофициално тя остава музикалната визитка на страната ни и до днес. Името Паша Христова се свързва най-вече с изпълнението на тази песен-образец в поп музиката ни.

Шест години продължава професионалната кариера на певицатa преди злополучната самолетна катастрофа през 1971 г. да прекъсне полета й във време, когато е устремена нагоре.

Въпреки, че напуска този свят само на 25 години, всички я определят като безспорно явление в популярната ни музика, което привлича вниманието на публиката с непринудено сценично поведение, с дълбок изразителен глас и с майсторство на изпълнението. И до днес името на легендарната Паша Христова е обвито с мистерия. От една страна заради това, че е живяла преди 35 години, а от друга - заради странните обстоятелства, при които загива.

Парашкева Христова се ражда в София на 16 юли 1946, в семейството на професионален фотограф. Родителите й се разделят и тя остава да живее в новото семейство на баща си. За нея се грижи баба й, която е амбицирана да развие музикалния талант на детето с уроци по цигулка. Когато е 13-годишна, Паша преживява загубата на баба си.

Семейството на Паша е обитавало под наем къща в сегашния квартал на София – “Княжево”. Заедно с бъдещата певица тук са живели още няколко семейства. Бащата Христо обаче никак не е искал дъщеря му да става певица.

Въпреки таланта си, след като завършва училище Паша Христова постъпва на работа в "Балканкар", като чертожничка, където среща бъдещия си съпруг - Васил Иванов. Ражда се и единственият им син - Милен.

В годините до 10 ноември, 1989 година Паша Христова е тема табу за медиите. Дори синът на певицата, останал сирак на 2 години, споделя, че образът за майка си е оформил главно по снимките, наследени от дядо му, от малкото видеозаписи, както и от спомени на нейни близки.

Първият музикален педагог на Паша е композиторът Иван Стайков. Той си спомня за сериозния говорен дефект на Паша заради конструкцията на челюстта й. Наложило се специалист да смени предните й зъби с изкуствени, за да може гласовитото момиче да получи шанс за изяви и популярност. Саксофонистът от оркестър "София" Димитър Симеонов среща бъдещата звезда през 1969 година, когато я водят на прослушване в оркестъра.

Не само че скромното момиче от “Княжево” покорява с гласа си концертната зала "България", но името Паша Христова става известно в цялата България и далече извън пределите й.

Признанията за звездата идват едно след друго от чужбина - от фестивала в Сочи, Съветския Съюз, от "Златният елен" в Брашов, Румъния, от международния фестивал в полския град Сопот.
В оркестър "София" съдбата среща Паша Христова с най-близките й приятели сред колегите - Мария Нейкова, Маргарита Радинска, Мими Иванова и Борис Гуджунов.

С великолепните музиканти от оркестър "София" Паша Христова осъществява множество турнета у нас и в чужбина.

По това време оркестър "София" се ръководи от гениалния музикант Николай Арабаджиев, наричан от всички Фучо, баща на китариста от "Ку-Ку Бенд" Николай Арабаджиев.

За създаването на вечната "Една българска роза" ни разказа автора на текста - поетът Найден Вълчев. Той пише думите с идея за песен за световния младежки фестивал през 1968 г., но тогава комисията не харесва този текст.

На 21 декември, 1971 г. българска културна делегация тръгва на турне в Алжир. Оркестър "София", Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, танцов ансамбъл "Аура" и малък народен състав със солистка Янка Рупкина се качват в "Ил-18" на летище "София". При излитането самолетът се разбива на пистата и загиват близо половината пътници и част от екипажа - общо 30 души.

35 години след като на летище "София" се случва непоправимото, оцелелите при катастрофата, както и семействата на загиналите нямат официална информация каква е причината за падането на самолета.

Преди злополучната катастрофа кариерата на Паша Христова върви стремглаво нагоре, но не така перфектно се развиват семейните отношения с колегата й от "Балканкар" Васил Иванов. И до днес съпругът на Паша отказва да говори за брака си.

Преди катастрофата Паша е пред развод, защото вече е срещнала новата си любов - музиканта Николай Арабаджиев. Във фаталната нощ Паша и Фучо са един до друг в самолета и загиват заедно.

Малко преди фаталния полет Паша гостува на композитора Димитър Вълчев, който по нейна молба композира последната й незаписана песен -"Унес".

Песента "Унес" по стиховете на Елисавета Багряна остава незаписана, но я изпълнява певицата Емилия Маркова. Друга неизпята от Паша песен звучи в нейна памет, но с великолепното изпълнение на Лили Иванова.

След катастрофата "Балкантон" издава единствената голяма плоча, а в началото на 90-те години и аудиокасета с песните на Паша Христова. В последно време нейни записи се включват в различни компилации с вечни български хитове, но до днес никой все още не е издал диск с песните на Паша.

Всеки певец си има своята песен - визитна картичка. Може би това е песента "Една българска роза", която остава при Паша. Неслучайно тя беше избрана от слушателите на Националното Радио през 1999 г. за хит на изминалото столетие.

Преди дни в Интернет се появи първата страница, посветена на Паша Христова. В сайта bgestrada.com може да се открият биографични данни за певицата и издадените от "Балкантон" плочи с нейни песни.

В едно от последните си радиоинтервюта, неподозирайки, че е победила чрез своите песни в състезанието с времето, Паша Христова коментира стихотворението на Веселин Ханчев: "За да останеш, за да си потребен.". Паша Христова (от Златния фонд на БНР): "Да бъдеш потребен на хората - разглеждам тази тема особено като тема на моя репертоар, в песните с гражданска тематика. Не вярвам да има млади хора, които да не се вълнуват от събитията по света. Мисля, че всеки е длъжен да бъде актуален, а аз се стремя към това чрез своето изкуство".

 

За нея:

Лили Иванова: “Публиката е тази, която направи певиците или певците такива, каквито са. Без публиката никой певец не би могъл да стане известен или да се хареса и да стане едно голямо име. Паша Христова притежаваше абсолютно всички качества да бъде на най-високото място в класацията на българските певци”.

Мими Иванова: “Една бяла птица, непременно бяла, която лети в едно много синьо небе. Ту се отдалечава, ту се приближава и сякаш иска да каже: "Я, да ви изпея една от моите песни, че да се сетите отново за мен!".

Марта Баръмова - съученичка на Паша Христова: “Това беше един много голям удар за Паша, наистина голям, защото тя остана в действителност сама”.

Марта Баръмова: “Не помня до кой клас свири на цигулка, след което вече се усложниха нещата, защото не можеше да плаща и уроците си. Но се насочи към пеене, без да има специални преподаватели за това”.

Маргарита Радинска – певица: “Ние се познаваме от 19-годишната си възраст, когато бяхме приети в студията за естрадни певци. Тя влезе малко по-късно от мене, 3 или 4 месеца и си спомням, че от 500 души навремето приеха нея, Паша и Борислав Грънчаров. И вече, когато преминаха година ли, година и половина и тя видя, че й потръгва в тази професия певческата, тогава тя напусна тази работа като чертожник. Контактувахме си, другарувахме си, въобще станахме приятелки, защото работехме доста”.

Иван Георгиев – журналист: “Не съм бил роден, когато на 21.12.1971 г. се случва непоправимото, но щом един млад човек говори за творчеството на Паша Христова, това значи, че е останало във времето”.

Димитър Симеонов - ръководител на орк. "София" след катастрофата: “Тогава си спомням, че доведоха едно момиченце така с плитки, скромно, така скромно облечено и като запя, ние просто както седяхме така, просто усетихме, че това е страшен глас. Е, разбира се, трябваше малко да се помогне за фразата, за дишане, за вибрато”.

Лили Иванова: “Искам да кажа, че Паша Христова беше една великолепна певица, много чист човек, чиста душа. Запознахме се на "Златният Орфей", където всички се събирахме. Тя, както всички, имаше амбицията да спечели винаги нейната песен, в което аз не виждам нищо лошо. Това и аз съм го правила”.

Димитър Симеонов: “Паша беше една певица фантастична, с един топъл глас, хубаво вибрато, хубава фраза. Беше певица, която печелеше всички конкурси навънка. Беше много скромна. Сега не мога да я оприлича с нито една звезда в кавички”.

Мими Иванова: “Тя, както казах, че беше свенлива и деликатна, но това беше в живота, в отношенията й с хората, с колегите. Но на сцената беше един вулкан”.

Лили Иванова: “Мога само хубави неща да кажа, не защото Паша Христова вече не е между нас, но тя живя толкова малко и толкова млада си отиде от този свят, че просто нищо друго не може да се каже, освен че тя беше един прекрасен човек, прекрасна майка, прекрасна певица”.

Маргарита Радинска – певица: “Тя направи една завидна кариера и вървеше нагоре, просто като ракета както се изстрелва. Където и да отидеше на фестивал, тя се връщаше с приз. Значи за мен тя беше една фестивална певица. Това не значи, че не пееше и по-леки и шлагерни песни и така нататък. Ето този диапазон на репертоара при нея беше голям”.

Мими Иванова: “Тогава да работиш с оркестър "София" беше много престижно. То беше направо гаранция, че нещата веднага ще потръгнат за изпълнител, който и да било”.

Маргарита Радинска: “Аз случих това време на добрите музиканти и имаше какво да се научи от тях. Същото важи и за Паша, разбира се”.

Димитър Симеонов: “От 1964 година до 1981 година оркестър "София" беше на върха. Ние бяхме централна фигура във всички най-големи прояви - "Златният Орфей" правехме всички рецитали, "Мелодия на годината", концертни турнета в България и в чужбина”.

Маргарита Радинска: “Заминахме за Съветския съюз, тогава както го наричахме. Тя вече беше бременна миличката, беше се оженила. Аз бях също прясна булка и през цялото време си помагахме, живеехме си заедно на това турне. Смеехме се. Спомням си, че много, много се смеехме. И след това вече, когато привърши турнето, аз също забременях. Но тя роди преди мене и аз ходех да се уча, как се гледа малко бебе. Беше много приятно и много хубаво”.

Димитър Симеонов: “Нашият ръководител Арабаджиев беше също явление - съчетание на диригент, композитор, прекрасен свирач - пианист и кларнетист и прекрасен човек”.

Маргарита Радинска: “Фучо! Работила съм с него. Много добри приятели Бяхме. Много жизнен човек, добър музикант. Абе хубави времена бяха. Жалко, че така се случи с тях. Жалко!”.

Лили Иванова: “Това е една също огромна загуба за българската музика. Аз имам много песни, много аранжименти от Николай Арабаджиев. Знаете ли, не ми се говори за това, защото това е мъчително. Защото ние обикновено почваме да хвалиме някой или нещо, което вече не е между нас, когато сме го загубили”.

Мими Иванова: “Гледайки този черно-бял филм на "Яворова пролет", където тези две прашинки Мария Нейкова и Паша ме люлеят, си мисля, че макар и само за миг да са изкарали на тази земя и вече да не се сред нас, те оставиха толкова ярка диря, толкова е силно тяхното присъствие още, че ще останат изобщо, ще останат за още дълги поколения ще ги помнят с тяхното творчество и техните песни”.

Мими Иванова: “Боже, колко е странно, след колко години тази песен все още да продължава да вълнува толкова много хора. За наша голяма радост Светозар Русинов я представи на първия пролетен радио конкурс през 1970 г. и песента се класира на първо място”.
Иван Георгиев: “Не може да не споменем "Златният Орфей" 70-та, когато, въпреки че е в конкурса за песен, тя печели двете първи места - Гран при с "Повей, ветре" на Йосиф Цанков и "Една българска роза" от Димитър Вълчев - Първа награда”.

Найден Вълчев - автор на текста на песента "Една българска роза": “Година-две след това с Димитър Вълчев - ние бяхме познати, приятели - аз му показах няколко неща и му разказах историята на "Една българска роза", че са казали "аут". Той я прочете и каза: "Те са идиоти! Музиката сама си звучи в тези стихове." И я взе и много бързо я написа, извика ме, чух я и на мен ми стана много приятно, че я оживи”.

Лили Вълчева - сестра на композитора Димитър Вълчев: “Тази поезия вдъхнови композитора Димитър Вълчев и точно по това време той заедно с група свои колеги воюваха да се пишат песни, които да съдържат национална нотка, да съдържат българската душевност, да бъдат познаваеми, че са български така, както са познаваеми испанските, гръцките, сръбските песни”.

Найден Вълчев: "Кой ще я пее?", попитах. "Една млада певица", ми каза, "едно младо момиче - Паша Христова се казва." Аз бях чувал вече това име, но имах малко впечатления от нея. Аз бях на "Златният Орфей", чух на репетиция изпълнението на Паша Христова и си казах: "Нищо по-хубаво за моите думички не може да се случи!" Паша я изпя блестящо”.

Лили Вълчева : “Ние сме се връщали от чужбина в самолет и вместо да ни пуснат националния химн, ни пускат "Една българска роза", с което приветстват и българите, и чужденци, които идват в София.

Мими Иванова: “Аз никога не разбрах какво се е случило. Никой от нас не знаеше, а и никой не говореше за тези неща тогава. Просто катастрофа някаква”.

Маргарита Радинска: “Тогава нищо не се пишеше, нищо не се съобщаваше. Всичко беше приказки само между хората и така нататък. Кой чул, кой не дочул”.

Марта Баръмова: “Даже не уважиха паметта на хората, които загинаха, да кажат истината за гибелта им. Поне това трябваше да направят, но тогава, за тогавашното време, беше абсолютно нормално тоя маниер на отношение с хората”.
35 години след като на летище "София" се случва непоправимото, оцелелите при катастрофата, както и семействата на загиналите нямат официална информация каква е причината за падането на самолета.

Марта Баръмова: “Ожени се и така подочух от мои съученици и познати общи, че нещо не е бил съвсем блестящ брака й”.

Лили Иванова: “Такъв е животът. Всеки има своята съдба за съжаление. Важното е отсега нататък някои неща да служат за пример, за да можем да знаем откъде сме тръгнали. Каква е нашата история, какви творци сме имали. Това са неща, които ние не ги знаем. Ако аз знам нещо, вие не знаете или младото поколение нищо не знае”.

Лили Вълчева: “И казала: "Митко, това като че ли е написано наистина за мен. Аз ще я взема със себе си, защото довечера заминавам и през цялото турне, когато имам време, ще я разучавам".

Иван Георгиев: “Странното е, че останаха така няколко емблематични песни за нейния репертоар - "Една българска роза", "Повей, ветре" - и като че ли това са, а всъщност тя прави около 50-60 записа за тези 5 години”.

Найден Вълчев: “И нямаше Димитър Вълчев, мир на праха му, и нямаше Паша Христова, мир на праха й, и нямаше Дечо Таралежков - първият аранжор, мир на праха му, нямаше ги да чуят това съобщение. Но това, че "Една българска роза" толкова години вече живее, ме кара оттук, от земята към тях на небето да им кажа: "Благодаря ви!".

Милен Иванов: “Нейно присъствие, нейния дух виждам в двете ми деца. И сина ми и дъщеря ми са копие едно към едно. Може би там е отишъл нейния дух, там го намирам”.

Иван Георгиев: “За мен Паша Христова беше и е все още като един мит. Чудесната приказка за певицата, която прави наистина запомняща се кариера, но уви завършва фатално, с лош край. Този мит аз реших да го приближа малко до себе си и да го опозная отблизо и се надявам да го представя на повече хора чрез бъдещата книга, която смятам да напиша за нея, за нейното творчество.

Лили Иванова: “Има неща, които не можем да ги забравим, защото например, ако преди нас не е имало други певци, ние нямаше да съществуваме. Така че човек трябва да помни преди него кой е бил, какъв е бил! Това са неща, които наистина днес не се уважават. За тях не се говори. Всеки казва: "Аз съм днес. От мен започва всичко!" Не! Една къща не може да започне от средата или от покрива, започва от основите.

Из документалният филм на BTV "Мистерията Паша", Автор и режисьор - Емил Дилчев, Оператор - Валентин Николов