История

Данни за Княжево има в кратките пътеписни бележки на Евлия Челеби от 1825 година. С името Бали Ефенди селището се споменава от XVII век. Бали Ефенди бил погребан в двора на църквата Св Илия през XVI век. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език .

Дядо му сключил брак с баба му Василка, която е прототип на Султана на писателя Димитър Талев. Рода Джерови произхожда от Охрид. Двамата избягали от турското робство в София и малко преди 1900 г. общината е определила за всички подобни бегълци, дошли от Македония, парцел. Така те се заселват в тогавашното село Княжево.

Цитатът е от разказ на Константин Иречек за първите му впечатления от София. Отделил е особено внимание на Княжево като място за разходки на софиянци.

Ето текста:

Днес в столичния храм „Свети пророк Илия” тържествената света Литургия по повод храмовия празник бе отслужена от Негово Преосвещенство Маркианополския епископ Константин в съслужение със софийски свещеници и протодякон Стефан Марков. Песнопенията се изпълняваха от църковния хор при храма.

Изложбата “Непоказаните съкровища на НИМ” от днес представя изключителни паметници на културата от фондовете на Националния исторически музей. Сред тях е и уникален кадийски жезъл с богато инкрустирана ръкохватка, който е принадлежал на изключително популярния в ислямския свят светец от ХVІ в. Бали Ефенди.

"Преди Девети септември всички тези членове на Политбюро и ЦК са били нелегални, партизани – били са едни бедни момчета. Първите години след Девети са живеели под наем тук-там. Когато става национализацията през 48-а година обаче, те започват да населяват правителствените вили, които се намират над Княжево, по пътя за Бояна – в участъка между т.нар.

Съдбата на прословутия архив на Никола гешев също е загадка с главно "З". Преди 10-ина години стана известно, че е имал къща (или по-скоро ведомствена вила) в Княжево близо до руския женски старообредчески манастир. След 9 септември 1944 г. ентусиасти с пагони преравят всяка педя от имота, но не намират нищо.

        Ще започна изложението си с откъс от обмена на мисли в българското интернет-пространство. На 2 април т. г.

По време на Руско-турската Освободителна война - 1877-1878 г., Самарското знаме е поверено на Трета опълченска дружина с командир подполковник Калитин, знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва в боевете при Стара Загора, в отбраната на Шипка и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша - 9 януари 1878 г.

Миналото на княжевския храм „Св. пророк Илия” все още не е било предмет на задълбочено изследване. От заслужилия княжевски свещеноиконом Стефан п. Минев (ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево през 1914 г.) до нас са достигнали неиздадени ръкописни бележки за историята на храма, написани през 20-те години на ХХ век, по-късно допълнени с други негови записки чак до 1959 г.