Княжево

География:

Квартал Княжево е разположен в полите и по западния склон  на Витоша, югозападно от центъра на София, на западната входно-изходна артерия на града. Разположен на 650 м.н.в. на двата бряга на Владайска река сред гъсти борови гори, притежава собствен характерен климат – прохладно лято, но и по-студена зима. Петте княжевски минерални извора са известни още от римско време.

Кварталът е съвкупност от няколко местности, разположени от двете страни на бул. Цар Борис III- вилна зона Килиите, вилна зона Мала кория, вилна зона Черния кос.

История:

Смята се, че предишните имена на Княжево са Елешница, Клисура, Рогожа клисура и Бали Ефенди. С последното име селището се споменава от XVII век - кръстено на потурчения юрушки изповедник, почитан еднакво от българи, турци и юруци, живял по тези земи вероятно в началото на 16 в. Бали Ефенди бил погребан в двора на църквата Св Илия през XVI век. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.

Векове наред оттук са преминавали търговски кервани, военни колони, преселници. През 1635 г. Ахмед паша построява в Княжево голям хан – керван сарай. Той бил с 50 стаи за пътници, 45 дюкяна и занаятчийско училище. След Освобождението Константин Иречек заварил внушителния „бизнес-център” в развалини.

Данни за Княжево има в кратките пътеписни бележки на Евлия Челеби от 1825 година.

През турско време в Княжево съществували три махали: Бали Ефенди, която минавала за централна, с много постройки около банята. Тук се намирали дюкяни, кафенета, халища. Другата махала – под Витоша, наблизо до клисурата – се наричала 'Клисурска". Населявали я най-старите княжевски жители (кореняци). Занимавали се със скотовъдство и дърварство.На отсрещния край, над реката, турските власти заселили черкези (платени слуги на държавата). Снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници. Тази махала се наричала "Черкезка".

Историята разказва, че много борби са се водили между княжевци и боянчани за гората, разделяща двете села.

През 1881 г. в чест на НВ Александър Батенберг от Бали Ефенди селото е преименувано на Княжево. До 1914 г. то се числяло към Бояна. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите 'Петко Напетов", "Лозище-Кореняци", "Грамада", "Борова гора", "Радин дол" и "10-ти километър". От 1958 Княжево става квартал на София.

Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща (от 1886 г.), първото електрифицирано селище в България (от 1917 г.), тук е построен първия кабинков лифт в България (през 1962).

Забележителности в района:

Княжевски минерални извори - слабо минерализирани извори с лечебни свойства. Каптирани са през 1931 г. Температурата на водата е 31.8 градуса. Лекуват се сърдечно-съдови, гинекологични и неврологични заболявания.

Църквата „Св.Илия” е застинала в тих зелен двор, но две седмици преди Илинден тук започват едномесечните веселия по случай храмовия празник. Построена е някъде около 1893 г. на мястото на бивша джамия, след специално разрешение от Цариград. В двора й е гробницата на Бали Ефенди.

Княжевският манастир „Покров на пресвета Богородица" , постоянно действащ, девически манастир . Основан е през 1957 г.

Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от „Бар Шишарка“, над обръщателното колело на трамваи 5 и 11, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула - в момента не работи.

Образование:

В пределите на Княжево са разположени няколко училища и една детска градина: Професионална гимназия по екология и биотехнологии проф. д-р Асен Златаров (бившият химически техникум); 26-то СОУ “Йордан Йовков”; ЧОУ "Света София", с изучаване на английски език; ЦДГ “Сияние”; 4-то Помощно училище - Интернат "Проф. Д. Кацаров"; 60 СДГ "Бор".

Здравеопазване:

Първа частна болница „Райна Княгиня“; две болнични заведения

Транспорт:

Транспортни средства, обслужващи квартала: Автобусни линии № 58, 59; Трамвайни линии: № 5; Метро (Трети диаметър) Княжево - Център – Подуене (строителство след 2014 г.)

Имоти:

Сградният фонд на кв.”Княжево” е предимно от еднофамилни къщи и вили от 60–те години на 20 век, едно и двуфамилни жилищни къщи, парцели, и малко на брой нови жилищни кооперации.

Поради това, че имотите са разположени на различна надморска височина, с различна инфраструктура, търсенето е  както за целогодишно живеене, така и само за сезонно, което определя и разликата в цените им.

Близостта до природата, минералните извори, отлично изградената инфраструктура, бързата връзка с центъра на града и газифицирането на квартала го правят едно от предпочитаните места за живеене в столицата. Намира се в подножието на Витоша, само на крачка от многобройни поляни – прекрасно място за уикенди и пикници.

Други:

Известни жители, родени и живяли в квартала са певците Емил Димитров и Паша Христова, писателят Георги Марков и проф. Михаил Арнаудов.