Ортодоксално име:Покров на пресвета Богородица

Близки манастири:Боянски манастир; Владайски манастир; Горнобански манастир

Княжевският манастир се намира в кв.Княжево. Той е девически.

Сградата на църквата не излъчва великолепие и пищност, но всъщност архитектурата й е изключително самобитна и няма друга изглеждаща по този начин църква в България!

Днес в столичния храм „Свети пророк Илия” тържествената света Литургия по повод храмовия празник бе отслужена от Негово Преосвещенство Маркианополския епископ Константин в съслужение със софийски свещеници и протодякон Стефан Марков. Песнопенията се изпълняваха от църковния хор при храма.

Отец Константин е наричан също така “Княжевски епископ”. Констатин е бил женен, но се представял за вдовец, което е в тотален разрез с канона. Попадията му била жива и здрава и продавала гевреци на “Петте кьошета” в София. Той си навлече гнева на духовенството и със скандалите си по гробищата и с навика си да навиква поповете за щяло и нещяло.

С мистериозен смъртен случай може да “се похвали” и Княжевският старостилен женски манастир “Покров богородичен”. Предишната му игуменка била отровена, гласи синодалната клюка, тъй като се опълчила на приемането на новостилния календар.

Тази сутрин в 9, 40 ч. се е преставил в Господа архимандрит доц. д-р Сергий (Язаджиев). Архим. Сергий е починал мирно като праведник, по думите на негови духовни чеда. В последните години той е страдал от рак на простатата. Духовникът е починал на 84 години в Княжевския манастир „Покров Богородичен”.

        Ще започна изложението си с откъс от обмена на мисли в българското интернет-пространство. На 2 април т. г.

По време на Руско-турската Освободителна война - 1877-1878 г., Самарското знаме е поверено на Трета опълченска дружина с командир подполковник Калитин, знаменосец е унтерофицер Антон Марченко. Знамето участва в боевете при Стара Загора, в отбраната на Шипка и при превземането на Шейновския укрепен лагер на Вейсел паша - 9 януари 1878 г.

Миналото на княжевския храм „Св. пророк Илия” все още не е било предмет на задълбочено изследване. От заслужилия княжевски свещеноиконом Стефан п. Минев (ръкоположен за енорийски свещеник на Княжево през 1914 г.) до нас са достигнали неиздадени ръкописни бележки за историята на храма, написани през 20-те години на ХХ век, по-късно допълнени с други негови записки чак до 1959 г.

Как да не се удивиш на Божия Промисъл? В последните броеве на «Православная Русь»** започнахме да публикуваме дневника на една поклонничка за Княжевската Покровска девическа обител в България; в него се говори много и за основателката и игуменията на тази обител — матушка Серафима.