Когато Георги Димитров живеел в Княжево канел деца в дома си, за да си играят с осиновения Бойко

Известната тв режисьорка Нушка Григорова е момиченцето, което Георги Димитров държи на ръце от особено популярната преди 1989 г. снимка, направена навръх 1 януари през новата 1949 г. в дома на Георги Димитров в "Княжево", където той живее тогава.

Нушка е родена на 28.09.1938 г. в София. Завършила е актьорско майсторство, а после - режисура. Учи при Боян Дановски, в класа на Желчо Мандаджиев. Специализирала е в студия “Останкино” в Москва. Била е кореспондент на БНТ в Москва. Дебютира на екран с ролята на учителката в суперпартизанския сериал “На всеки километър”, благодарение на който става известен и сегашният министър на културата Стефан Данаилов. Бащата на Нушка е дългогодишен кмет на квартал “Надежда” в София. Била е омъжена два пъти. Първата й дъщеря загива трагично в Москва. От втората си щерка има две внучета.

Интервю във в. Шоу с нея разкрива подробности около ролята на тази снимка в живота й:

- Как се “случи” тази така известна снимка с Георги Димитров.
- Заради тази снимка не мога да си крия годините! Снимката е от 1 януари 1947 г. Отидохме в "Княжево" заедно с хор “Бодра смяна” при Георги Димитров. Той живееше там, след като се беше завърнал в България. Не беше отишъл още във Враня. Чела съм дневника му как за Нова година е поканил септемврийчета на гости у дома си. Рецитирахме, пяхме, ядохме, играхме около елхата. Аз си казах стихотворенията - едното беше “Честита Нова година” от Елисавета Багряна, а другото - “Чичко Димитров” от Асен Босев. И той беше там. Георги Димитров се зарадва много и ме взе на ръце. Много обичаше децата. Там беше и жена му Роза. Току-що беше осиновил детето на загинали комунисти - Бойко. И той беше. Бяхме първите от “Бодра смяна”. Предполагам, че ни е поканил и заради Бойко. Да не му е скучно. Едно момче даже захапа един портокал с кората. Не бяхме виждали подобен плод, не знаехме как се яде.

- Кои други бяха в програмата?
- Почти всички станаха музиканти и артисти. Маргарита Лилова стана една от най-големите певици на България и Австрия. Ицко Финци го видях на една по-голяма снимка.

- Говори се, че си пробила с тази снимка в живота?
- Аз съм рецитирала и преди това на други срещи с Димитров. Майка ми ме учеше. Рецитирала съм и на войниците, които заминаваха от Военна рампа за фронта. Там живеехме.

- Чувал съм, че и Доньо Донев е казвал, че те е носил на ръце? Това негова шега по повод на снимката ти с Георги Димитров ли е?
- Баща му на Доньо Донев беше началник на гара "Север". Брат ми и Доньо бяха съученици. Бяха с 10 г. по-големи. Тъй че и Доньо Донев ме е носил на ръце. Всичките приятели на брат ми искаха да ме носят на ръце. Викаха ми Шърлей Темпъл, защото бяха гледали филми с нея и аз им приличах на нея. И аз пеех, танцувах и рецитирах. Ръкопляскаха ми и се радваха. Кой ли не ме е носил... и на чуш, и на ръце.

- Имала ли си намерение да ставаш режисьор с тези си артистични прояви?
- Асен Кисимов ми беше приятел и като влезе в руската гимназия, реших и аз да уча там. Бях си записала още на 12 годинки: "Да вляза в руската гимназия, да завърша театрален институт и да стана артистка, тире - кинорежисьорка! Спазила съм плановете си точно /смях/ по ред.

- Знам, че ти се е налагало да криеш снимката с Димитров?! Защо?
- Не съм я крила. Имаше я в учебниците, по стените висеше по детските градини и училищата. Не съм казвала, че съм аз. След 1990 г. един невъзпитан човек, режисьор на пулт, каза: “ Добре, че ги махнаха. Такива като теб заради една снимка станаха режисьори”. Може сега това да ми носи негативи, но ще разказвам историята на тази снимка.

- Кой те покани в “На всеки километър”?
- Вече работех в телевизията и Неделчо Чернев ме среща по коридорите. Каза ми: “Абе, ти си решила да ставаш режисьор, а беше такава сладка актриса. Искам да те снимам в моя филм”. Взех си отпуска и отидох.

- Как е станала трагедията с първата ти дъщеря Десислава в Москва.
- Тя завърши МХАТ. Беше много красиво момиче, ти я знаеш. Като дойде тук, с дипломната си работа, даже Анжел Вагенщайн я хареса много като драматична актриса, като я видя как играе. Тя следва от 1989 до 1992 г. След дипломирането си правят голямо тържество в общежитието на МХАТ. Избухнал някакъв газ. Те се веселели на горния етаж, а тя слязла на долния, за да си почине. Сяда и то избухнало. Даже не мога да си спомня дали беше газ или някаква течност. Съд с някаква горлива течност. Точно срещу нея. Отидох там. Тя беше цялата обгорена. Един колега я е завил и е потушил пожара, но дрехите са изгорели върху нея. Живя цяла седмица. Почина в ръцете ми. На 29 години беше.

Автор: Жоро ЗАХАРИЕВ