Панахида за 30 години от смъртта на писателя Георги Марков

Вижте уникалното 360° видео и прослушайте аудиозапис от събитието. Чрез мишката и бутоните можете да управлявате картината и да разгледате в детаили църквата от вътре - уникална възможност да я видите в детаили.

Георги Марков е роден на първи март 1929 година в Княжево. Завършва Първа мъжка гимназия и индустриална химия. Работил е като инженер и учител. Автор е на книгите „Цезиева нощ“, „Победителите на Аякс“, романа „Мъже“ (спечелил награда на Съюза на Българските Писатели), „Портретът на моя двойник“, „Жените на Варшава“, „Покривът“ (спрян от отпечатване, тъй като описва и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин“) и два сборника разкази и новели .

Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: „Да се провреш под дъгата“, „Асансьорът“, „Атентат в затворената улица“, „Комунисти“ (не е играна поради документалния характер на комунистическото партизанство преди 1944 година в нея), „Аз бях той“. Той е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“ - създава образа на умния полицай Велински. По-късно името му е свалено от надписите на авторите на филма и не е включен в Димитровската награда.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ в Сатиричния театър, представлението е спряно, по-късно същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия, където живее брат му. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но след като през септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт, решава да остане завинаги. Заминава за Лондон, където започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През това време в България през 1972 г. Марков е изключен от Съюза на Българските Писатели, а на 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „The right honourable chimpanzee“, написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно. На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна. От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ — първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.

Държавна Сигурност с помощта на КГБ правят два неуспешни опита за убийството на Марков, но на 7 септември 1978 г. (рожденния ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста "Ватерло" в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към БиБиСи. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак, като поглежда зад себе си вижда човек, който взима чадър от земята, бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като "Убийството с чадър", като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название "Пикадили". Когато пристига на работа в офиса на БиБиСи, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на "ужилването", като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в БиБиСи за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Умира три дни по-късно, на 11-ти септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето е изстреляно по Марков, "захарните тапи" се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицинът няма противоотрова.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на Британският вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

wikipedia