Писаелят-дисидент Георги Марков е роден в Княжево

Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево (София). През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия, а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум. На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава "Цезиева нощ". Скоро на бял свят се появява и романът „Победителите на Аякс“ (1959) и два сборника разкази и новели (1961). През 1962 г. издава романа "Мъже", с който спечелва годишната награда на СБП и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство "Народна младеж". Сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник“ (1966 г.) и „Жените на Варшава“ (1968 г.) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той". Романът "Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин". Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. По-късно обаче името му е свалено от надписите на филма и не е включено в Указа за удостояване на авторите с Димитровска награда. През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му Аз бях той (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и забранено; по-късно на същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на облаците около забраната на пиесите му, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава удължение на българския си паспорт. Установява се в Лондон, където учи английски и започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите "Дойче веле" и "Свободна Европа". През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име "Скитник". През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът "The right honourable chimpanzee", написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно. През 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк и една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна. От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите задочни репортажи - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на "Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г. Награден е посмъртно (2000 г.) с орден "Стара планина" - първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".

Убийството на Георги Марков

На 7 септември 1978 г. при разминаване с непознат мъж на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. В следващите няколко дни здравословното му състояние рязко се влошава и писателят умира на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс" от отравяне на кръвта. При аутопсията в бедрото му е открита миниатюрна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова, вероятно с рицин. Предполага се, че е станал обект на покушение от агент на българската Държавна сигурност, който инжектира отровата при сблъсъка с чадър (оттук и станалият нарицателен израз "български чадър").

Подобен опит за убийство е извършен през август същата година в Париж срещу друг известен български дисидент - журналиста Владимир Костов. Това дава основания на британските следователи да подозират за атентата Държавна сигурност, евентуално подпомогната от КГБ. По-късно някои офицери от КГБ като Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че са били осигурявани технически средства, които биха могли да бъдат използвани за покушение срещу Марков.

Според информация, изнесена във в-к Литературен Форум, през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващо досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним "Скитник", но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно. След дългогодишни разследвания, като физически изпълнител на убийството е заподозрян италианският гражданин Франческо Гулино.

Въпреки декларараната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител.

През 1993 г. документи от досието на агент "Пикадили" са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказа да ги представи.

През септември 2008 година досието на агент "Пикадили" е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име "Пикадили" се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.